Интересно нещо се случи миналата седмица с мен...след като всеки път изкачване на всеки наклон бе мъка - то миналата сряда изкачих Тихия кът от Боянската църква с странна лекота ;)

Изглежда натрупването на изкачвания е дал резултат, защото започнах да изпитвам удоволствие като катеря нагоре - станно усещане нали?

В събота направих и личен рекорд за време Бояна -Кладница  и обратно (43 км) за 4 часа и половина ( 15 мин. почивка  в Кладница).

Обаче най-голямата ми радост е , че моя ентусиазъм зарази големия ми син, който от вчера само ме тормози да обикаляме баирите из Бояна и бързо започва да свиква с катеренето.

Искам да свикне и скоро да започна да го водя с мен до Кладница!

Представете си каране на колело да е по-интересно от компютърните игри.

:)